Стандарти за каталожно описание на артефакти и музейни колекции 5

(Проф. Цветана Кьосева Национален исторически музей)

Стандартът Дъблинско ядро (Dublin Core Metadata Initiative - DCMI) е разработен като средство за търсене на информационни ресурси в Интернет относно стандарти за "всичко, което има идентичност", или "единен идентификатор на ресурс”. Основната му същност е специална схема за метаданни – „ядро” от 15 елементи, известни като Dublin Core Metadata Element. Те могат да бъдат използвани за описание на уеб ресурси (видео, снимки, уеб страници и т. н.), както и физически ресурси, като например книги и CD-та, а също и обекти като произведения на изкуството. Пълният набор от Dublin Core метаданни могат да бъдат намерени на (DCMI) уебсайта Инициатива Dublin Core Metadata. Тези данни включват заглавие, създател, предмет, описание, издател, сътрудник, дата, тип, формат, идентификатор, източник, език, връзка, обхват, права. Dublin Core Metadata могат да се използват за различни цели, от просто описание на ресурсите, за уеб приложения и др., но не включват минимумът от метаданни за пълно каталожно описание на артефакти и колекции и всъщност наистина са само едно „ядро”. Този формат се предпочита за описание на електронни ресурси в Web пространството и се ползва най-вече от информатиците . Главните критики към стандарта Дъблин кор са, че в него липсват много от важните атрибути на каталогизирането, както и това, че информацията за тях може да бъде предоставяна от автори, уеб администратори, издатели и други лица, нямащи никакви познания за принципите на каталогизиране .
Най-пълният стандарт за всички музейни дейности, в това число и за музейна документация е британският стандарт SPECTRUM. Той е разработен от Асоциацията по музейна документация на Великобритания и е обект на голяма публикация от 360 страници. Не е възможно да го анализираме подробно, ето защо ще дадем само най-обща информация за него. Стандартът съдържа указания относно прилагането на стандарти за всички видове музейни дейности: начините на придобиването на обектите, за инвентирането им, контролът върху съхранението им, транспортирането им, каталожните описания, консервация и реставрация, управление на риска, застраховки и оценки, правата върху колекциите, използването им, заемането им, повреди върху тях, отчисление и за всичко, свързано с управлението на колекции, заедно със стандартите за всички тези видове дейности . Стандартът се използва от над 8000 музеи в 40 страни в света с цел устойчиво управление и използване на колекциите им и следване на най-добрите световни практики.
Тук ще разгледаме само стандартите за каталожно описание.

 Според SPECTRUM каталожната информация трябва да съдържа най-малко следните данни:

• входящ номер или инвентарен номер
• брой на предметите (в случай на еднотипни предмети), или отделните части от предмета
• кратко физическо описание
• информация за придобиване на предмета, дата, източник на информация
• информация за идентификация на предмета
• информация за местонамирането на предмета
• референтна информация (позоваване на информация)
• информация за лицата с които е свързан предмета
• кураторска информация – кой е отговорен за предмета – сътрудник, отдел, сектор
• информация за създаването на записите за предмета – източник на информация, автор на информацията, дата на създаване
• идентификационна информация – наименование, класификация
• информация за обекта – физическо описание, размери, надписи, цвят, материал, пол, години, фаза
• информация за придобиването на предмета – напр. от археологически разкопки, експедиция, дарение, откупка
• продуктова информация – автор, техника, копие от оригинален предмет
• друга историческа информация – предназначение, предишен собственик
• предишна номерация
• публикации на предмета, библиография
• информация за използването на предмета преди постъпването в музея
• информация за използването на предмета в музея – реставрации, промени, включване в изложба и др.

Съществуват стандарти, които се отнасят до определени групи музейни обекти. Освен постоянното информационно ядро, към тяхното каталожно описание се добавят и специфики, характерни за отделните предмети.
В най-пълен вид те се отнасят до предмети на изкуството. Така например Институтът Пол Гети е разработил специални ръководства за предмети на изкуството. Освен задължителното ядро, тук е особено важно да се добавят следните специфични метаданни: тип на работата – графика, скулптура и т. н.; датировка – най-ранна и най-късна; авторски подпис и мястото, където е положен; авторски подпис на акта за приемане на предмета, удостоверяващ неговото название; жанр; сюжет; стил; материал и техника, език на подписа и названието; надписи, бележки, издания, фактура, пълна информация за създаването на предмета; данни за консервация и реставрация на предмета; контекстът, в който е създаден предмета; подобни произведения на автора; настояща локация на предмета, права за ползване и др. . Това е възможно най-пълният набор от информационни полета и метаданни за описание на предмет на изкуството.
Руският стандарт „Кратко описание на музейния предмет“ (КОМП), разработен от изследователите Е. С. Кузьмина, Л. Я. Ноль, В. В. Черненко, Е. Л. Кощеева и И. Ю. Хургина също се отнася до предмети на изкуството, но е
предназначен за етикетиране на музейни обекти в Интернет и е достъпен за най-широката публика. В основата му са стандартите за информационно описание на предмети на изобразителното и декоративното изкуство, разпространени във всички музеи във Франция .
В него също има едно постоянно ядро от 13 метаданни, съдържащо:
1. Предметно-типологическа класификация – класификация по големи раздели, свързана с техника на производството, предназначение и др.
2. Наименование на музейния предмет
3. Номер на музейния предмет
4. Музей
5. Материал и техника
6. Размери
7. Ключови думи от иконографския анализ – информация, позволяваща идентифицирането на описвания предмет сред аналогични или подобни нему.
8. Кратко описание на предмета – описание на основните отличителни признаци на предмета, позволяващи идентифицирането му сред аналогични или подобни нему такива като: форма, цвят, художествен стил, жанр, сюжет, функционално предназначение, място на разполагане на клейма, щампи, надписи, подписи и др. знаци, изображение, орнамент
9. Създатели (Автори)
10. Място на създаване
11. Дата на създаване
12. Културен период на създаване
13. Коментарии – уточнение на информацията от предидущите полета, сведения, които не са влезли в предишните полета, варианти на названия на произведението , текст на надписите или бележките, връзка на предмета с исторически лица или събития, сведения за постъпването на предмета и битуването му, лица свързани със създаването на описвания предмет, възраст, дата и място на предмета и др. .
Към стандарта има и специални препоръки за неговото прилагане .

Какви са особените данни при описанието на предметите с натурален произход? Това са техният вид, род, видово название на латински език и др., които бяха посочени по-горе.
В нумизматиката от съществено значение е официално наименование на официалния език на държавата-еминент и наименование на езика, на който се прави описанието; валута; номинал; серия; описание на аверса, реверса и гурта; символи; поредност на емисията; тираж; място на отсичане; област на разпространение; степен на запазеност; размери и тегло; вид и размери на гурта; годината на отсичането на монетата; типа на монетата – разменна, пробна, паметна, юбилейна; металът, от който е изготвена; гравьора на монетата; наименование на монетния двор, който я е отсекъл и др. При банкнотите е важно да се попълнят и следните метаданни: елементи на защита и фон.
По отношение на книгите са валидни правилата на библиографското описание – автор; език; поредност на изданието, том, водни знаци, тираж, брой страници, място на печатане, печатница, година на печатане; литературна школа; заставки; илюстрации – автор, вид и др.;
Твърде разнообразна специфична информация за описание в зависимост от вида на артефакта съществува и в етнографията. Тя е различна за тъкани и облекло, за предмети на бита и др.Тук с голям успех може да се използва натрупания опит от Етнографския институт с музей в рамките на проекта „Експериментален дигитален архив. Българска етнографска съкровищница“, реализиран през 2005 г., където са посочени подробни данни за описание на домашни занаяти и покъщнина,дърворезба, земеделие и животновъдство, керамика, килими и едри тъкани, ковано желязо, медникарство, накити, обичаи и обреден реквизит, традиционно народно облекло и шевици и дребни тъкани . Така например при описание на традиционното облекло е задължително включването на следните метаданни: етнографския район, датировка, вида на костюма (ежедневен, празничен, невестински, обреден) описание на всяка една от съставните части на костюма – по предназначение и на езика в съответния етнографски район; накитите към облеклото; вида на забраждането и прическата, начина, по който се носи (при женските костюми), времето и събитията при които се носи; описание на съответния обред, по време на който се носи костюма и др.

Специфичните метаданни за отделните категории музейни предмети са фиксирани и в Приложенията към Наредба № Н-6 от 11.12.2009 г. за формиране и управление на музейните фондове, където са посочени конкретни указания за попълване на инвентарните книги.

Задължителни ли са стандартите за каталожно описание? По принцип – да, за да се осигури еднаквост на данните и по-лесното им търсене и намиране. Друг е въпросът кой стандарт да се избере. ИКОМ не налага задължителност на препоръките си относно стандартите за описание на музейните обекти, а препоръчва те да бъдат адаптирани според спецификите на отделните музеи и националните особености във всяка страна. Особено важно е, независимо от това какъв стандарт е избран, да се подберат такива метаданни, които да дадат възможност за пълно и всестранно описание на всички социо-културни характеристики на съответния музеен предмет. Тяхната пълнота е особено важна в дигиталната съвременна ера, тъй като позволява търсене на най-различни характеристики на предмета в Интернет. Търсещите машини, социалните мрежи, дистрибуторите на информация – всички те разчитат на точни и пълни метаданни, за да помогнат на потребителите да стигнат по-бързо до нужната им информация за съответната културна ценност.
И нещо особено важно – опазване на сигурността на информацията от каталожните описания. Опитайте се да създадете архив на каталожните записи, както на хартия, така и в дигитален вид и ги съхранявайте на сигурно място.
Международните стандарти за каталогизация на колекции и артефакти са приложени в българските музейни научни паспорти, попълвани от музеите съгласно изискванията на Наредбата за формиране и управление на музейните фондове. Те са съобразени с Декларацията на ИКОМ – CIDOC за принципите на музейната документация и с препоръките за музеен паспорт, дадени от ИКОМ. На тази база в горната Наредба са посочени 26 информационните полета със съответните метаданни в тях:
1. наименование на музея;
2. наименование на отдела/сбирката;
3. наименование на движимата културна ценност;
4. брой на движимите културни ценности;
5. шифър и инвентарен номер;
6. снимка; (ако движимата културна ценност има марки, клейма, надписи и други се прилагат и техни изображения).
7. стар инвентарен номер;
8. акт за приемане - предаване на новопостъпили движими културни ценности;
9. номер на идентификационния протокол;
10.описание на движимата културна ценност (тегло, размери, материал, техника);
11. датировка;
12. физическо състояние на движимата културна ценност;
13. историческа справка;
14. местонахождение;
15. предишен собственик;
16. номер на фотонегатива или дигиталния носител;
17. регистрационен номер в Националния музеен фонд;
18. местосъхранение;
19. библиографска справка;
20. научни публикации;
21. консервация и реставрация;
22. участия в изложби;
23. копия на движимата културна ценност;
24. акт за ликвидация;
25. трите имена, длъжност и подпис на лицето, съставило научния паспорт;
26. дата на съставяне на научния паспорт.
Както се вижда, това е доста пълно описание и задължително съдържа и информацията, придобита както след идентификацията на предмета, така и след преминаването му във фондовата комисия на музея, която е определила точно към фонд той се числи, а също и библиография за публикацията на предмета, за извършени консервационно-реставрационни намеси, изработка на копия, участия в изложби и др.
Научните паспорти се разпечатват предварително, или се попълват директно на компютър. Често за целта се разработват и кратки указатели (ръководства), каквото е например англо-руското ръководство, използвано в руската музейна практика и разработено с помощта на експерти, наети от ЮНЕСКО. С кратки описания и картинки той дава последователността на създаването на записите за предметите .

Съществува ли разлика между международната практика в изработването на паспортите и българския опит?
В случая сме улеснени от една сравнителна обобщена таблица за препоръчваните информационни полета за каталогизация на музейни предмети чрез метаданни, базирани на пет информационни стандарти (AFRICOM, CIDOK, MDA, паспорт на предмета, препоръчан от ИКОМ и препоръките на Дъблинското ядро), изработена от специалиста по музейна документация и активен участник в разработката на стандартите Ендрю Робъртс . На базата на горните стандарти той включва 65 информационни полета с възможни метаданни за музеоложко проучване на артефакти, разпределени в две основни групи както следва:
Отчетност на предмета:
• наименование на музея;
• номер на предмета;
• инвентарен номер;
• начин, дата, място и източник на придобиване, координати на мястото, координати на предмета, тип на мястото (ако предмета е от разкопки се вписва и автора на разкопките, метода на разкопките, датата на разкопките, разрешението за разкопки, полеви номер, документация и др.) колекционер – данни за него, адрес, телефони и др.
• постоянно и текущо местосъхранение, дата на преместване на предмета от едно място в друго, причина за преместване и лицето, извършило преместването;
• метод на реставрация, дата на реставрация, лице извършило реставрацията, регистрационен номер на реставрацията;
• дата и причина за изключването на предмета от съответния музей и новият му получател;
Описание на предмета:
• описание на предмета: наименование на предмета: общо наименование, местно наименование в рамките на колекцията, титул, видово название; физическо описание, отличителни признаци, номер на изображението; категория – по форма и функция и по технология; материал; брой; размери; точна технология;форма; части; пол; възраст, или период; съдържание или тема; надписи, маркировки, метод на надписа, място на надписа, превод на надписа, описание на надписа, транскрипция на надписа; описание на физическото съхранение на предмета – дата и оценка на протокола за физическото състояние; история на предмета: исторически коментари; производител: място на производство, период на производство; ползвател – място на използване, период на използване; датировка на предмета
• придружаваща документация
• публикации на предмета
Както се вижда от приведения пример, това са възможно най-пълните метаданни за каталожно описание на музейни артефакти. Но в тях например липсва датата на съставянето на паспорта, тъй като, съгласно музеоложката практика, това е една постоянно допълваща се информационна система.
Приведените по-горе метаданни за научен паспорт на музеен предмет съгласно българските законови разпоредби се включват в препоръчаните от Ендрю Робъртс, но не са така детайлизирани. Освен това те съдържат и някои допълнителни данни като такива, свързани с идентификацията на предмета, копията на предмета и номера му по регистъра на националния музеен фонд (което е българска специфична особеност). Липсата на информация за копията на предмета в класификацията на Робъртс би могла да се обясни единствено с факта, че това са препоръки за оригинални артефакти, включени в музейните фондове. Струва ми се обаче, че няма нищо нередно в това подобна информация да присъства в научния паспорт на оригиналните предмети, защото директно ни насочва към техни стойностни заместители при нужда.
Независимо от това кой какъв стандарт ще избере, съществуват информационни полета и метаданни, които са задължителни за всеки музей, а именно:
1. Наименование на предмета, съдържащо данни за основите тематични раздели в музейните колекции: археология, изкуство, етнография и т. н., дата и период на изготвяне.
2. Данни за управлението на колекциите и тяхната безопасност като: инвентарния номер, номера на фотонегатива или дигиталния му носител, дата и начин на придобиване, размери, текущото му местоположение и движението му в музея, физическата му съхраненост и информация за извършени върху него консервационни и реставрационни намеси др.
3. Описание на предмета – съдържа информационни полета в зависимост от терминологията и изискванията на съответната наука, към която тематично принадлежи предмета, придружено със снимка (снимки). Именно в тази част се включват и специфични метаданни, характеризиращи отделните видове музейни предмети.

Данните от научните паспорти се използват в цялостната музейна дейност. Най-често те се публикуват във вид на печатни музейни каталози (на отделни колекции, или като част от експозиции и изложби). В зависимост от спецификата на изложените колекции, кураторите избират различен обем и вид информационни полета и метаданни, които включват в каталозите. Един сравнително пълен печатен музеен каталог би включвал следните информационни полета и метаданни:
• общи данни идентифициращи предмета: пореден номер на предмета в каталога; автор; наименование на предмета; наименование на музея собственик; инвентарен номер на предмета
• информация за придобиването на предмета: метод на придобиване; правов статус; дата на придобиване; източник на придобиване
• принадлежност
• производство
• история на предмета
• общо описание – физическо описание, съставни части, отличителни признаци, надписи и маркировки и др.
• физически характеристики: материал, техника на изготвяне, технология на изготвяне
• размери
• датировка
• снимка
• публикувана литература (библиография) за предмета
В музеите често се използват и т. н. електронни каталози. Поставени в интернет сайтовете на музеите, или в специални виртуални приложения, те дават възможност на публиката да получава неограничен достъп до най-ценните артефакти на културното и природното наследство.
Електронните каталози обикновено са с по-малко информационни полета и осигуряват по-малък обем информация, тъй като най-често са предназначени за масовата публика, която разглеждайки каталога в Интернет, се очаква да прояви любопитство и да посети музея, за да види артефактите на живо. Подобни електронни каталози имат всички големи музеи в света. Особено впечатляващ е например електронният каталог на Ермитажа в Петербург, съдържащ информация за на над 1 000 000 артефакти и пълна публикация на колекциите на музея. Метаданните, включени в каталога съдържат огромно количество илюстрации, обширен научен апарат, в това число и изчерпателна библиография за всеки експонат. Каталозите на колекциите обикновено са публикувани в две езикови версии – руска и английска. Разработената от водещата фирма IBM електронна технология позволява търсене на информацията по много поискови данни като изображение, автор, цвят, предмет, тип на музейния предмет, стил, жанр, тема и др. .

Какво е състоянието с използването на стандартите за каталожно описание на артефактите в България?
За съжаление, никак не е добро. Рядко са музеите, които попълват инвентарните си книги и научните паспорти с достатъчно пълни метаданни. Твърде често в тях съществуват твърде малък брой данни, по които едва ли би могъл да се идентифицира предметът. Те са попълвани в различни години от различни музейни специалисти, които в по-голямата си част не са запознати със стандартите. Тъй като в тях по принцип не могат да се правят добавки и задрасквания, би следвало новата допълнително проучена информация да се нанесе в паспортите на музейните предмети, след което да се изготвят пълни печатни или електронни каталози. Само така ще изпълним едно от основните изисквания в дейността на музеите – опазването на артефактите за бъдещите поколения.

 

Поискайте Демонстрация