Културно-историческото наследство – източник на интелигентно, устойчиво и приобщаващо развитие

Културно-историческото наследство – източник на интелигентно, устойчиво и приобщаващо развитие

 

Секторът наследство се намира на кръстопът.

Размерът на общественото финансиране и участието в традиционните културни дейности значително намаляват.

Урбанизацията, глобализацията и технологичните промени разделят потенциалните аудитории.

А сформирането на големи потоци туристи представлява нож с две остриета – от една страна, те допринасят за увеличаването на паричните постъпления, но, от друга - оказват натиск върху околната среда.

Дигитализацията и онлайн достъпността на културното съдържание разклащат традиционните модели, променят ценностните вериги и изискват намирането на нови подходи към нашето културно и художествено наследство.

Проследяването на културните артефакти остава трудна задача, изискваща предприемането на конкретни действия на европейско и международно ниво.
Глобалното затопляне и климатичните промени, в частност – покачването на морските равнища и зачестилата поява на екстремни климатични явления, могат да поставят културното наследство в риск. За да се гарантира неговата устойчивост в Европа, на тези предизвикателства трябва да бъде обърнато внимание.

Секторът наследство трябва да приспособи управленски и бизнес модели и да развие нови професионални умения, да работи с органите на властта, но не чрез еднократни, изолирани действия, а чрез превръщане на валоризацията и запазването на наследството в част от дългосрочните планове за развитие. Включването на частни заинтересовани страни чрез публично-частни партньорства трябва също да бъде допълнително изследвано.

Ясно е, че много от обществените политики оказват влияние върху наследството, което, от своя страна, също влияе върху други области на политиката. Затова трябва да се намери един по-интегриран подход към съхранението, популяризирането и валоризацията на наследството – да се вземе предвид неговия разнообразен принос към целите на обществото и икономиката, както и влиянието му върху другите обществени политики.

За да срещне новите предизвикателства, секторът наследство вече започна своето преосмисляне.

Консервацията е вече насочена към запазване и подсилване на целия културен пейзаж, а не на изолирани негови части и поставя в центъра на своето внимание хората. Старите подходи търсиха защита на наследството чрез неговата изолация от ежедневния живот на хората. Новите подходи, от своя страна, се фокусират върху превръщането му в част от местната общност. На културно-историческите местности се дава нов живот, като се вземат предвид съвременните нужди и интереси.

Дигитализацията и онлайн достъпността позволяват безпрецедентни форми на ангажираност и създават нови източници на приходи. Инструментите за онлайн обучение популяризират идеята за по-голяма достъпност до културното съдържание, било то от вкъщи, от училище или от университета, като в същото време позволяват на хората да създават, многократно използват и добавят стойност към него, повишавайки значимостта на културните колекции.

Тъй като обектите, част от културно-историческото наследство, стават публични места, които произвеждат както социални, така и природни капитали; градовете и регионите, в които се намират се превръщат в двигатели на икономическа активност, познавателни центрове, фокусни точки на креативност и култура, места за общностно взаимодействие и социална интеграция. Накратко, те инициират промени и допринасят за интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж, в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“.

Музеите и архивите също се развиват, включително и чрез дигитализирането на колекциите, свързани помежду си в отворени мрежи и достъпни за обикновените граждани (въпреки това процентното отношение на дигитализираното наследство не е голям, поради необходимостта от конкретни ресурси за дигитализация, и разясняване на проблема за свързаните авторски права).

Музеите все повече и повече се ориентират към обществото, разказват истории, свързани с наследството, които, обаче, при интерпретирането на по-големите исторически събития, използват разказите на членовете на обществото. Те поставят публиката наравно с колекциите, в сърцето на техните действия, не се плашат от изучаването на чувствителни и трудни теми, и адресират съвременни проблеми, които интересуват различни аудитории.

Свързаните с културно-историческото наследство градове и села срещат най-сложните проблеми по отношение на запазването на европейската идентичност, като в същото време полагат основите на едно устойчиво развитие и създават свободни работни места. Те показват, че мъдрото управление на наследството може да бъде успешно и трайно, като за целта, например, може да се използва енергийно ефективната повторна употреба на историческите сгради и популяризирането на идеята за „зелен“ транспорт и културен туризъм.

Благодарение на атрактивността на техните градски и естествени среди, местата, част от наследството, често приютяват клъстери на културните и креативните индустрии. Голяма част от европейското културно наследство е част от селските райони и отдалечените местности, често тясно свързани с естествената среда; тук иновативните форми на насочено към обществото управление могат значително да подобрят техния икономически и социален потенциал.

Ако проявявате интерес или ако работата ви изисква дигитализация на движими и недвижими ценности, можете да се свържете с нашия екип. НИТ – Нови Интернет Технологии предлага уникална за България софтуерна платформа, подходяща за каталогизиране и дигитално съхранение и представяне на колекции от всякакъв размер и вид!

Източник: 'An undervalued contribution to economic growth and social cohesion' - COMMUNICATION FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT, THE COUNCIL, THE EUROPEAN ECONOMIC AND SOCIAL COMMITTEE AND THE COMMITTEE OF THE REGIONS. Towards an integrated approach to cultural heritage for Europe
Brussels, 22.7.2014

Поискайте Демонстрация