Стандарти за каталожно описание на артефакти и музейни колекции 4

(Проф. Цветана Кьосева Национален исторически музей)

Какво представляват отделните стандарти за каталожно описание на музейните предмети и колекции?
Във всички стандарти съществува едно постоянно ядро от метаданни, съдържащо 13, 15 или повече категории:
1. Предметно-типологическа класификация – класификация по големи раздели, свързана напр. с техника, с предназначение на предмета и др.
2. Название на музейния предмет
3. Инвентарен номер
4. Музей
5. Материал и техника
6. Размери
7. Ключови думи
8. Кратко описание на предмета
9. Създатели – автори
10. Място на създаване
11. Дата на създаване
12. Културен период на създаване
13. Коментари.

В някои стандарти се добавят още следните метаданни: начин на придобиване, дата на придобиване, местоположение, физическо състояние и др.
След постоянното ядро във всички стандарти следват по-специфични данни, отнасящи се до конкретния вид музеен обект.
Един от най-пълните стандарти за каталожно описание на музейни предмети и колекции е стандартът AFRICOM, разработен за музеите в Африка. Стандартът съдържа 50 информационни полета, разбити в 4 основни групи:
• управление на експонатите;
• описание на експонатите;
• история на експоната и
• документация на експоната.
Справочникът е публикуван на английски, френски и арабски език от ИКОМ през 1996-1997 г. и се ползва като основа за учебни пособия. Той е резултат от работата на музейни специалисти от седем африкански страни заедно със специалисти от Комитета по документация на ИКОМ-СИДОК. Справочникът помага на музеите да актуализират своите инвентарни книги, да прилагат добрите практики и да изпълнят основната задача на ИКОМ – борбата срещу незаконния трафик на културни ценности.
Стандартът AFRICOM се отнася до културни ценности от хуманитарната сфера и до такива, свързани с природните колекции .
По отношение на хуманитарната сфера след основното ядро от метаданни са предвидени следните специфични групи информационни полета със съответните метаданни:
• Описание на обекта: физически характеристики: снимка; категория на обекта – по форма или функция; категория на обекта по технически характеристики; име на обекта; локално име; име на чужд език; материал; техника; размери; физическо описание; съдържание; надписи; състояние.
• История на обекта: продукция; производител; място на производство; група на производство; период на производство; дата на производство;

• Предназначение (начин на използване): функция; употреба; потребител; място на употреба; група употребяващи; дата на употреба;
• Колекция – тази поредица от полета дава информация относно условията и откриването на предмета и неговите колекции и не трябва да се бърка с информация относно придобиването на предмета от музея: мястото на което е намерен предмета: регион или страна, археологически резерват или др. тип обект; координати на обекта в три измерения; категория на мястото – могила, индустриален обект и т. н.; геологически период – напр. палеолит и др.; характеристика на природната среда – напр. блато, група от който предметът е придобит - социалните, социално-професионални, етнически и т.н., групи, от които обектът се събират или закупени. Може да бъде различна от групата на производство и / или групата на употреба; колекционер - лице или институция, от която е бил придобит предмета; дата на придобиване на предмета; метод на придобиване; колекционен номер, даден на образеца на мястото на откриване; исторически коментар- свободен текст или на базата на публикация.
• Документация – информационните полета тук са в съответствие с нуждите на музея – напр. библиография, снимки, аудио-визуални материали.

Що се отнася до обектите от природната сфера специфичните информационните полета са следните:
• Описание на обекта – физически характеристики на обекта: снимка; физическа форма на обекта- напр. кост, фосил, яйце, растение; конкретна част от тялото, представена в обекта – напр. зъб, крак, рог; пол – мъжки, женски, неизвестен; част от коя фаза на еволюцията е предмета – напр. възрастен индивид и др.; класификационно име - трябва да се основава на стандартната публикувани класификационна система или таксономия; известно име на образеца – напр. африканска дива котка, жираф и др.; локално име на обекта; име на чужд език; наименование; размери; физическо описание; състояние.
• История на обекта – дава информация относно условията на откриването на предмета и не трябва да се бърка с информация относно придобиването на предмета от музея: място, където е открит обекта; географски координати на мястото на откриване на обекта; стратиграфски триизмерни характеристики на мястото; уникално положение на мястото на обекта в музейната система; тип на мястото, където е намерен обекта – напр. некропол, фортификационно съоръжение и др.; датировъчен метод – напр. преди Христа, след Христа; датировка, дадена на обекта в лабораторията и т. н.; име на геологическия период към който се отнася обекта – напр. палеолит, плейстоцен и т. н.; детайли от околната среда, в която е открит обекта – имат отношение към неговата консервация; социална, етническа или др. група, от която обектът е придобит; лице, или институция, които са колекционирали предмета преди постъпването му в музея; името на лицето, доставило предмета в музея; дата на откриването на обекта; метод на откриване на предмета; номер на предмета при откриването му; исторически коментар.
• Документация – това поле е в зависимост от конкретните нужди на музея.
Широко разпространен стандарт е т. н. Object ID – Паспорт на експоната, или Удостоверение на предмета, разработен във вид на специален указател, съдържащ най-ценна информация в случай на кражба на експонати, представляващи предмети на изкуството, антични и антикварни предмети и предмети от природното наследство. Това е американски стандарт, запазена марка на Института Пол Гети в САЩ . Разработен е съвместно от музейни специалисти, международните полицейски и митнически агенции, търговията с изкуство, застрахователната индустрия и оценителите на изкуството и антики. Разработката му е насърчена и от големите правоприлагащите агенции, включително ФБР, Скотланд Ярд и Интерпол, ЮНЕСКО, музеи, културно наследство организации, търговия с изкуство и художествени атестационни организации и застрахователни компании. През октомври 2004 г. Международния съвет на музеите (ICOM) е подписал споразумение с Пол Гети Тръста за неизключително използване навсякъде по света на ID Object стандарт на Гети, а също и да организиране на семинари по прилагането му .
Самият стандарт е много приятелски настроен към потребителите и лесен за употреба. Той е изключително удобен за идентификация на музейни обекти в случай на кражба, нелегален износ, частично увреждане или загуба. Стандартът се състои от дигитални снимки и описание на обекта в 12 категории информационни полета. Въведен е в употреба в 1991 г. Предварително трябва да посочим, че този стандарт в никакъв случай не подменя каталозите, съставяни по много по-точни научни критерии и като резултат от задълбоченото изучаване на предмета. Той е минимален стандарт за неговото опознаване, преди всичко с цел обезпечаване на бързо предаване на конкретна информация на правораздавателните органи и митническите власти. Тези описания може да бъдат само допълнение към каталозите, съставяни на основата на световните стандарти.
Това, което отличава стандартът Object ID от останалите, са особеният вид дигитални снимки на обекта – общ поглед; допълнително снимки от близко разстояние на надписи, бележки, и най-вече особени белези и дори следи от увреждане и ремонтиране – реставрация на предмета (т. н. маркери). Ако е възможно към снимката се добавя и мащабна линия.
Категориите информационните полета се отнасят до:
• тип на предмета – картина, скулптура, часовник, маска, ръкопис и др.;
• материал – напр. дърво, керамика, камък и др.
• техника на изработване – дърворезба, печат, леене и др.
• размери/тегло;
• надписи или знаци – знак или марка на производителя, текст, рисунки, апликации, подписи, проби, идентификационни номера и др.
• отличителни черти – физически характеристики: увреждания, реставрации, модификации, производствени дефекти и др., по които предметът може лесно да бъде идентифициран
• название, по което предметът може да бъде определен
• тема (сюжет) – какво изобразява предметът на изкуството – ландшафт, батална сцена и др.;
• дата или период на създаване;
• автор-художник, писател, фирма, културна общност и др.
• кратко описание на предмета – допълнителна информация, която може да помогне за идентифицирането му като форма, цвят и др.
• допълнителни сведения – ако предметът има няколко различни части, то всяка от тях следва с що да бъде описана. Може да се дадат препоръки и за съхранението на предмета, също инвентарен номер, библиография, дата и начин на придобиване на предмета, название на учреждението, което го притежава, предишни собственици, история на предмета и др. 

• интелектуалната собственост върху предмета и кой има право да възпроизвежда предмета .

Поискайте Демонстрация